Таня Илиева: Толкова неща искам да нарисувам, че един живот няма да ми стигне
Таня Илиева: Толкова неща искам да нарисувам, че един живот няма да ми стигне
Всеки поет или художник внажда част от душата си в творбата“
Запознахме се съвсем скоро, а сякаш винаги съм я познавала. Такава представа създава за себе си Таня Илиева – художник, поет, иконописец, майка и съпруга, и най-вече – прекрасна душа. През 2012 г. издава стихосбирката „От душа за душата“, а днес вече има стихове за още няколко книги. 
Баща й, който също е човек на изкуството, държи ръката на Таня за първите й рисунки още като дете, а само след броени дни й предстои и първата самостоятелна изложба, която ще бъде открита на 24.06.2016г. от 19 часа в Българския културен център в Никозия. Експозицзията ще представи акварелни и акрилни платна, рисунки върху камък, икони върху камък и дърво и поетичен рецитал стихове.
Художник, иконописец, поет. Къде е пресечната точка?
Любовта! Любовта и красотата на живота, на душата…
Кога разбрахте че искате да станете художник иконописец?
Мисля, че това не се разбира от днес за утре. Човек го носи в себе си. Дарбата ни се дава от Бог
и всеки сам решава да я развие ли или не. При мен нещата се случиха съвсем неочаквано. По стечение на ред обстоятелства попаднах в дома на един невероятен човек, художник и иконописец – Андреас Лефкатис. За мен това се оказа повратен момент в живота ми. Вярвам, че няма случайни неща, както не беше случайна и срещата ни. Научила съм се да разпознавам белезите на съдбата и да се възползвам от шансовете й, и така започнах уроци по иконопис при него.
Рисуването на другите картини дойде съвсем спонтанно след това, като следствие.
Религиозна ли сте?
Вярваща съм. Не ходя всяка неделя на църква, но вярвам в Бог и се опитвам да вървя по Неговия път.
Как човек сяда да нарисува светец? Кое движи ръката ви докато изписвате?
Ами сяда с вяра и с хармония. Вътрешната хармония върви ръка за ръка с изписването. Всеки иконописец, както и поет, и художник внажда част от душата си в творбата. Дава част от себе си, но това е отдаване което не ощетява, напротив, колкото повече даваш, толкова повече ти се дава… Рисуването на икони е един друг свят – паралелен, в който всичко е спокойствие, вяра и хармония.
Свикнали сме със „строгостта“ в облика на иконата. Какви забрани налага Канонът и има ли място за спонтанност при изписването на една икона?
Трудно се отговаря с няколко думи на този въпрос, но стила в който аз рисувам е византийски стил. Това е и стилът, в който се рисуват църковните икони и там важат строго определените закони на християнската църква за цветовете и формите, иначе през годините се формират и други стилове, (ако могат да се нарекат така). Има нововъведения, някакво улично новаторство, което според мен не е редно, все едно да измислиш нов стил в Богослужението. Но все пак, всеки е свободен да рисува каквото иска, дали църквата ще го приеме е друг въпрос.
В началото на работата върху една икона имате ли идея какъв ще бъде краят?
Да! Ако направя съпоставка с писането на стихове, в което имаш идея, започваш стих и не знаеш къде ще те отведе, в иконописта всичко е ясно. Знаеш кой светец ще рисуваш и с негова помощ, и на Бог, разбира се, нещата се получават.
Рисувате и върху камък? Как дойде тази идея?
Идеята дойде след като видях техниката в един сайт и много се впечатлих. Отидох в Пафос на камъка на Ромул, там има камъни, които са някак заредени с невероятна енергия. Събрах си подходящи за рисуване и с прибирането ми вкъщи се роди първата икона върху камък. Това беше Архангел Гаврил и беше подарък за дъщеря ми. След нея последваха и други. Върху камък се рисува по-лесно, съхне бързо и е истинско удоволствие.
От къде черпите вдъхновение?
От любовта! Тя е всичко!
Може ли да се издържа семейство само с иконопис?
Може би, зависи от поръчките и от времето, което можеш да отделиш, за да се занимаваш само с това… По принцип рисуваните на ръка икони са скъп продукт, защото става дума за много часове работа, за скъпи материали. Искам да уточня, защото човек, който не се е занимавал с иконопис и не се е интересувал лично, няма как да знае. Аз винаги, когато вземам поръчка за икона, обяснявам какво получава за парите си. Има разлика дали ще си купиш икона от сувенирния квартален магазин и дали тя ще бъде направена специално за теб… Иконите, които правя, са върху дърво, специално обработено за целта. Върху него се поставя ленено платно и 4-5 ръце грунд, което гарантира дълготрайността на иконата и автентичността и. Изписвам във византийски стил, в който се рисуват и църковните икони. Използва се техниката „авготемпера“ или на български – ячена емулсия и с напълно естествени пигменти и материали. Ореолите се правят от чисто злато – 23 каратов варак. На практика това е една уникална икона, не само защото е изработена изцяло на ръка, а защото е изработена специално за някого… Иконата не е картина, тя има дух и душа, в нея са събрани и вяра, и обич, доброта и любов… С една дума – Бог!
Какво ви доведе в Кипър?
Трудният живот в родината и желанието да предоставиш на детето си повече от колкото ти самият си имал – дом, образование, спокоен живот… Не беше никак лесно, както всяко начало, но на този етап смятам, че съм на правилното място.
Какво ви провокира да подарите икона на светите братя Кирил и Методий на българското училище „Никола Вапцаров“?
Аз го казах вече няколко пъти и може би е странно и звучи налудничаво, но не аз избрах иконата, а тя мен. В момента, в който я видях, аз вече знаех, че рано или късно ще я направя и ще е подарък за българското училище в Никозия “Никола Вапцаров”. Иконата е рисувана с много обич и желание и вярвам, че в нея има специална сила и енергия, които ще донесат много успехи на всички пристъпили прага на училището.
Как бихте искали зрителят да възприеме картините ви? Какво бихте искали да види в тях?
Картини рисувам отскоро. Трудно ми е да го обясня, но сякаш изведнъж открих цветовете и бях завладяна… Нарисувах някои от тях в рамките на няколко дни. Буквално на един дъх. Това е свят, в който правя първи стъпки и вярвам, че тепърва ме чакат много красиви предизвикателства. Картините ми нямат тема или връзка помежду си. Това, което ме грабне, се запечатва на платното. Има толкова неща, които искам да нарисувам, че един живот няма да ми стине. За съжаление рисувам само вечер, защото животът налага да работя друга работа, за да помагам на семейството си и да се чувствам пълноценна. Тук искам да благодаря на съпруга ми, защото ако не беше той аз никога нямаше да съм това, което съм днес. Страшно много ми помага, за да мога аз да рисувам. Подкрепя ме във всичко, а това е изключително важно за мен. Дава ми спокойствието, от което се нуждая.
Освен върху платното изливате душата си и върху белия лист. Автор сте на над 1000 стихотворения. Какво ви дава писането?
Поезията е друго проявление на душата. Тя е част от мен и аз съм част от поезията. Всичко, преминало през душата ми, независимо от лични преживяваня или опит, получен от живота и срещите ми с други хора, излиза на белия лист. Така освобождавам душата си, за да може да лети! Винаги съм обичала поезията. Закърмена съм с любов към нея от моята майка, която също пише невероятни стихове.
Започнах да пиша преди около 10 години и всичко стана сякаш изведнъж. Понася те и… няма връщане!
Веселка ПРОКОПИЕВА
